27.08.2013 г., 23:02

Огнено розово

1K 0 0

Усещам топлината ти от

стотици метри.

Влизам,

източникът идва

от спалнята.

Открехвам,

вътре е нажежено

до огнено розово,

а ти “гориш” и

ме дърпаш със поглед.

Събличане по тревога.

Масиран огън в целта.

Непрестанни откоси…

И пълнителят е изпразнен.

Един път, два и три…

Загрява цевта и мишената пуши

доволна от точните попадения.

Пушим и ние.

Бавно и блажено.

Вплетени в омаята на душите си.

Стискаш ръката ми до сърцето си.

И едновременно казваме:

- Обичам те!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явление Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...