Огньове са ти пръстите
Не ме докосвай,
че ще се взривя!
Недей, с онази
ласка - парещата.
От нея ме боли.
Ще се стопя.
Огньове са ти
пръстите във краищата.
Не ми подпалвай
пътя под краката.
От въглени е чак
непроходим.
Че многото любов
изпепелява.
След нея има само
черен дим.
Не ме пълни с
емоции - барут.
Фитилът ми е точно
до сърцето.
Не стой наблизо.
Зная, че си луд.
Избухна ли - ще
падне и небето.
че ще се взривя!
Недей, с онази
ласка - парещата.
От нея ме боли.
Ще се стопя.
Огньове са ти
пръстите във краищата.
Не ми подпалвай
пътя под краката.
От въглени е чак
непроходим.
Че многото любов
изпепелява.
След нея има само
черен дим.
Не ме пълни с
емоции - барут.
Фитилът ми е точно
до сърцето.
Не стой наблизо.
Зная, че си луд.
Избухна ли - ще
падне и небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
Страхотен стих!!!