Ограбена
Ограбиха душата ми без свян.
Ранените ми стихове отнеха.
Гласът на творчеството ми, пиян,
отпива от сълзите ми утеха.
Една жена от родната ми кръв
безсъвестно открадна мойте думи.
Сега не вярват кой е писал пръв
онези стихове - като куршуми.
Тя днес уви дори не е сред нас.
Занесе тайната в небитието.
Останах аз да браня своя глас
и да душа синкопа на сърцето.
Щастлива съм че мой обичан стих
дори под чуждо име е с награда.
Щастлива съм, но може би не бих,
ако в отвъдното тя вече страда.
От завист ли? От нужда ли? Не знам.
Защо посегна тя на мойте думи.
Човек се ражда сам, умира сам,
но думите остават помежду ни.
Какво да сторя? Как да го реша
проблема свой и кой ще ми повярва?
За сетен път в преценките греша.
За сетен път небето се стоварва
върху ми, като мълния и гръм.
Изпепеляха всичките ми чувства.
Но знайте, че каквато и да съм,
аз отстоявам своето изкуство.
Вчера научих, че моя първа братовчедка е публикувала мои стихове от свое име преди доста време. Точно тези, които са в стихосбирката ми. Научих го много късно, за да и поискам обяснение. Тя вече не е между живите. Засега спирам да публикувам стихове от книжката по обясними причини. Но не се отказвам от тях по никакъв начин.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
