13.12.2007 г., 8:12

Ограбвай ме...

866 0 12
***
Ограбвай ме...
на болки съм богата...
изригвам водопадно пресолена...
в пустинност да не гасне самотата...
от жажда... да не гине пресушена...

Със болките...
зазиждам празнотата...
и пълноводни са реките в мене...
Напивай се... безкрайно съм богата...
Ако си пустош... океан ще те превземе...

Ограбвай ме...
с любов са заразени...
и с вяра... да ми дава сили...
Вълните ми са с истини калени...
потоп са за стени страхливи...

Ограбвай ме...
убийствено съм мощна...
ковач съм на легла безсънни...
Ще те сепвам... в будност денонощна...
да воюваш с маскаради трънни...

Ограбвай ме...
и аз ще грабя тебе...
Богати ще сме двамата... по малко...
Ти извор ще си нов във мене...
Аз дъжд ще съм в очите ти...
                                                          без болка...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...