11.02.2008 г., 16:09

Ограбване

1.1K 0 7

Можеш да ми вземеш вещите,

които са малко.

Можеш да ми вземеш парите,

които ги нямам.

Можеш да ми вземеш думите,

които съм написала.

Но не можеш да ми вземеш мечтите,

които имам.

Не можеш да ми вземеш мислите,

които не съм изказала.

Не можеш да ми вземеш думите,

които все още не съм написала

и любовта, която ме изпълва.

Докато съм жива!

11.02.2008г

 

 

Докато съм жива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имаш мечтите,мислите си,стиховете скътани в душата и любовта,която те изпълва...,твоето "имане".Пази го и бъди щастлива,Снежи!!!
    Поздрав за стиха!
    Прегръщам те,сърдечно!
  • Браво! Знаеш къде си и коя си. И ще вземат, ако дадеш, само тогава!
  • Аплодисменти!!!
  • Поздравления!!!
  • "Не съм ограбена, опустошена,
    Нима се свършва огънят,
    Защото някога е грял?
    Нима пресекват изворите чисти,
    Защото някой ожаднял е дълго пил
    И тръгнал си, нехайно е свалил
    Във кладенчето камъни и листи?" (Ст. Пенчева)

    Не си ограбена, опустошена, Снеже! Богата е душата ти! Богата с любов!
    Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...