12.01.2013 г., 10:46

Огради

416 0 0

ОГРАДИ

 

Земята е опасана с бодлива тел…

Посрещат те навсякъде огради.

О, всеки, който кокала в ръце е взел,

от зъбите  не иска да го вади.

 

И все го пази той, със пушка при нозе.

За себе си, за свойта Нефертити...

Но съвестта му гузна хич не го гризе…

Той не признава чужди апетити…

 

Издига си ограда от бодлива тел…

Не дава никой  вътре  да  припари.

И зад оградата си той е вече смел…

И граби всичко по рецепти стари!...

 

И ограден  от своята бодлива тел,

предпазен е от "чуждите таланти”.

И  от амбициите чужди без предел,

от нови  Искащи и стари Кранти…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...