Jan 12, 2013, 10:46 AM

Огради

  Poetry
417 0 0

ОГРАДИ

 

Земята е опасана с бодлива тел…

Посрещат те навсякъде огради.

О, всеки, който кокала в ръце е взел,

от зъбите  не иска да го вади.

 

И все го пази той, със пушка при нозе.

За себе си, за свойта Нефертити...

Но съвестта му гузна хич не го гризе…

Той не признава чужди апетити…

 

Издига си ограда от бодлива тел…

Не дава никой  вътре  да  припари.

И зад оградата си той е вече смел…

И граби всичко по рецепти стари!...

 

И ограден  от своята бодлива тел,

предпазен е от "чуждите таланти”.

И  от амбициите чужди без предел,

от нови  Искащи и стари Кранти…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...