Jan 12, 2013, 10:46 AM

Огради

  Poetry
423 0 0

ОГРАДИ

 

Земята е опасана с бодлива тел…

Посрещат те навсякъде огради.

О, всеки, който кокала в ръце е взел,

от зъбите  не иска да го вади.

 

И все го пази той, със пушка при нозе.

За себе си, за свойта Нефертити...

Но съвестта му гузна хич не го гризе…

Той не признава чужди апетити…

 

Издига си ограда от бодлива тел…

Не дава никой  вътре  да  припари.

И зад оградата си той е вече смел…

И граби всичко по рецепти стари!...

 

И ограден  от своята бодлива тел,

предпазен е от "чуждите таланти”.

И  от амбициите чужди без предел,

от нови  Искащи и стари Кранти…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...