12 ene 2013, 10:46

Огради

  Poesía
418 0 0

ОГРАДИ

 

Земята е опасана с бодлива тел…

Посрещат те навсякъде огради.

О, всеки, който кокала в ръце е взел,

от зъбите  не иска да го вади.

 

И все го пази той, със пушка при нозе.

За себе си, за свойта Нефертити...

Но съвестта му гузна хич не го гризе…

Той не признава чужди апетити…

 

Издига си ограда от бодлива тел…

Не дава никой  вътре  да  припари.

И зад оградата си той е вече смел…

И граби всичко по рецепти стари!...

 

И ограден  от своята бодлива тел,

предпазен е от "чуждите таланти”.

И  от амбициите чужди без предел,

от нови  Искащи и стари Кранти…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...