12 ene 2013, 10:46

Огради

  Poesía
422 0 0

ОГРАДИ

 

Земята е опасана с бодлива тел…

Посрещат те навсякъде огради.

О, всеки, който кокала в ръце е взел,

от зъбите  не иска да го вади.

 

И все го пази той, със пушка при нозе.

За себе си, за свойта Нефертити...

Но съвестта му гузна хич не го гризе…

Той не признава чужди апетити…

 

Издига си ограда от бодлива тел…

Не дава никой  вътре  да  припари.

И зад оградата си той е вече смел…

И граби всичко по рецепти стари!...

 

И ограден  от своята бодлива тел,

предпазен е от "чуждите таланти”.

И  от амбициите чужди без предел,

от нови  Искащи и стари Кранти…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...