Огрей ни
Огрей ни
Ти грееш нежно, галиш румени страни,
проникваш със лъчите си игриво в облаци високи,
а лястовици щури вият се и нижат в рой,
събират твоите лъчи последни, топли.
Ти жулиш ме в студена октомврийска утрин,
жужат пчели по закъснели пъстри цветове,
а те не знаят, че за малко се любуват
на теб и твоите лъчи във тази тъжна есен.
Да бъде нека твоят жарък допир в нашите сърца,
останали последни на земя студена, влажна,
огрей ни, облечи ни в твойта топлина,
за вечно слънце да мечтаем само можем.
Бъди докрай със нас, недей се скрива нивга,
приятни спомени остават само в мигове безчет,
ти може би ще върнеш се със сетни сили,
във пролетния танц на морски хоризонт.
Огрей, огрей, недей залязва там на запад,
не ни забравяй и върни се ти за нас,
защото те очакваме, на изток от земята,
да ни погалиш с нежните лъчи за сетен път.
Мартин
17.10.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Аргиров Всички права запазени
