3.05.2007 г., 14:08

Огряваш живота ми,Слънчице :)

902 0 1
                                                                            На момчето, което говори със сърцето
                                                                            ми на някакъв странен език :)))



Блестиш в очите ми, отново те откривам.
"Обичам те" все още не мога да ти кажа.
Но ти връщаш смисъла в живота ми
и да те чакам няма да се изморя.

Едно чувство, по-силно от болката,
по красиво от залеза, по нежно от дъжда.
В душата ми загнезди се и търси те...
Да го озариш с онази светлина.

И нужно ли е да ти обяснявам,
че дори и за секунда една,
да мога да съзра лицето ти...
ще бъда най-щастливата жена?

Сърцето ми изпълваш с медовина,
гласът променяш... от тежък става мек.
Зеницте отваряш - да те видят,
да те обходя с жаден поглед пак.

В деня ми мрачен гониш суетата.
Живея само с тебе за мига.
Важното е просто да те видя,
за да отразя в сърцето си зората.

Забравям вскя лоша дума,
всеки предрасъдък или пък лъжа.
Огря живота ми, Слънчице...
Не е любов... по-силно е това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!
    Хубаво е да говориш със сърцето

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...