11.11.2008 г., 17:15

"Огън"

646 0 0
"Огън"

захвърлих настрани
старата си книга
онази жълтата
с окъсани корици
ще паля огън
да стопя
мечтите си
ще трябват
много жълтици
да платя
наведнъж
сметката голяма
изпихме любовта
до дъно
сега я няма
весело пращят
мастилените думи
приятели ми бяха
нямaм нужда вече
разбирам всичко
но не мога
замръзвам
търся топлина
самотно
пак около огъня
изгарям страница
после още една...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...