Огън
Огън
Отразена светлина
във очите ти догаря...
Преоткрий във мен света...
Недопушена цигара във ръката ти трепери...
Аз долавям - ти долавяш
смут
прокрадващ,
непривичен.
Погледите ни се търсят -
огънят е жив, първичен...
Не усещаш, в мен потънал,
как цигарата те пари...
Наше е това безумие.
Недопушена цигара парва унеса във тебе -
пускаш я
и нежно ставаш
див,
реален
и вълшебен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
