Apr 11, 2010, 8:34 PM

Огън

  Poetry » Love
846 0 0

 

 

Огън

 

Отразена светлина

във очите ти догаря...

Преоткрий във мен света...

Недопушена цигара във ръката ти трепери...

Аз долавям - ти долавяш

смут

прокрадващ,

непривичен.

Погледите ни се търсят -

огънят е жив, първичен...

Не усещаш, в мен потънал,

как цигарата те пари...

Наше е това безумие.

Недопушена цигара парва унеса във тебе -

пускаш я

и нежно ставаш

див,

реален

и вълшебен...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...