15.03.2019 г., 11:27  

Огън

533 0 3

                      Огън

 

Една искра запали огъня на Любовта

от ляво, в моето сърце той се разгоря!

Буен огън гореше,пръскаше искри,

с любимата бяхме заедно, вече не сами.

 

Горя си огън, горя и накрая прегоря,

не слагахме съчки в него, затова!

Угасна някак от себе си, не разбрах,

няма го вече, жарава, а влюбен бях! 

 

Но остана жаравата, тя винаги остава,

сърцето ми, на нея то все се надява!

Една искра отново да го възпламени,

любовта в душата ми пак да установи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...