15 мар. 2019 г., 11:27  

Огън

538 0 3

                      Огън

 

Една искра запали огъня на Любовта

от ляво, в моето сърце той се разгоря!

Буен огън гореше,пръскаше искри,

с любимата бяхме заедно, вече не сами.

 

Горя си огън, горя и накрая прегоря,

не слагахме съчки в него, затова!

Угасна някак от себе си, не разбрах,

няма го вече, жарава, а влюбен бях! 

 

Но остана жаравата, тя винаги остава,

сърцето ми, на нея то все се надява!

Една искра отново да го възпламени,

любовта в душата ми пак да установи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...