15 мар. 2019 г., 11:27  

Огън

537 0 3

                      Огън

 

Една искра запали огъня на Любовта

от ляво, в моето сърце той се разгоря!

Буен огън гореше,пръскаше искри,

с любимата бяхме заедно, вече не сами.

 

Горя си огън, горя и накрая прегоря,

не слагахме съчки в него, затова!

Угасна някак от себе си, не разбрах,

няма го вече, жарава, а влюбен бях! 

 

Но остана жаравата, тя винаги остава,

сърцето ми, на нея то все се надява!

Една искра отново да го възпламени,

любовта в душата ми пак да установи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...