Една искра запали огъня на Любовта
от ляво, в моето сърце той се разгоря!
Буен огън гореше,пръскаше искри,
с любимата бяхме заедно, вече не сами.
Горя си огън, горя и накрая прегоря,
не слагахме съчки в него, затова!
Угасна някак от себе си, не разбрах,
няма го вече, жарава, а влюбен бях!
Но остана жаравата, тя винаги остава,
сърцето ми, на нея то все се надява!
Една искра отново да го възпламени,
любовта в душата ми пак да установи!
© Валентин Миленов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
