27.11.2008 г., 15:26

Огън и болка

916 0 19
От желания болят очите.
Гори ги пламъкът на любовта.
Не се докосваме.
Барутът е в телата,
а взривът пари ни кръвта.
Под пръстите ти моята китара
пулсира в страстния си ритъм.
Взривена, тишината помежду ни,
запява с песенния огън.
Гориме.
Две души в безкрая.
И нямат смисъл думите, нали...
Посоката е вярна.
Там е раят.
Затваряме очите си.
Най-силно от любов боли.

http://vbox7.com/play:c59bfd4a

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...