Сапфирът потъмнява, превръща се в обсидиан.
Тъй бързо е изстинал огънят, че камъкът е почернял.
Тъй ще угасне пламъкът, да не загина аз.
На клада струпах всичките копнежи и с ярост ги запалих.
За да горят, изгарят и изпепеляват, но вън от мен и надалече.
Воал от дъждове солени покрива образа замислен.
А плащ от аскетично черно прикрива белези от истини.
Пропадам и потъвам немощна във мрачна и горчива сладост.
Погълната от черна бездна, треперейки от болка се изправям.
И се разлива топлина във вените, звезди и слънце ме обличат в бяло.
Но вместо рани-благодатен трепет
превзема тленното ми тяло. ...