29.05.2013 г., 20:46

Огън и пепел

756 0 0

Огън и пепел

 

Искам да съм болна, да умра...

Не искам повече да виждам слънчевата светлина!

Искам мрак да ме скове,

И никой на повикът ми да се отзове...

 

Искам да стана на прах, на пепел дори...

Да се слея със земята, да усетя жизнената ù сила.

Да не се давам толкова лесно на огъня...

Да го погълна с ледените си ръце, да го разпаля повече дори!

 

Да си играем в пламъците, да се молим един на друг...

Да си пеем и сладко да говорим със съскащите си езици.

Да се целуваме, огньовете да ни обгръщат и да ни гасят.

Да гаснем един до друг, като феникси, после да се възродим от пепелта!

 

Така че, ще танцувам своя последен танц в огъня.

Ще танцувам като необуздана самодива. Ще се рея из пламъците,

Из страстта, която няма да спре дори тогава, ще погълне огъня.

Ще го потуши и ще се роди тя, любовта от пепелта...

 

26.02.2013 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Жекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...