May 29, 2013, 8:46 PM

Огън и пепел

  Poetry » Love
753 0 0

Огън и пепел

 

Искам да съм болна, да умра...

Не искам повече да виждам слънчевата светлина!

Искам мрак да ме скове,

И никой на повикът ми да се отзове...

 

Искам да стана на прах, на пепел дори...

Да се слея със земята, да усетя жизнената ù сила.

Да не се давам толкова лесно на огъня...

Да го погълна с ледените си ръце, да го разпаля повече дори!

 

Да си играем в пламъците, да се молим един на друг...

Да си пеем и сладко да говорим със съскащите си езици.

Да се целуваме, огньовете да ни обгръщат и да ни гасят.

Да гаснем един до друг, като феникси, после да се възродим от пепелта!

 

Така че, ще танцувам своя последен танц в огъня.

Ще танцувам като необуздана самодива. Ще се рея из пламъците,

Из страстта, която няма да спре дори тогава, ще погълне огъня.

Ще го потуши и ще се роди тя, любовта от пепелта...

 

26.02.2013 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Жекова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...