Огънче за измръзнали души
Грешниците...
Те - грешниците - си тръгват боси преди изгрев.
След тях остава пепел от нецелуната тъга...
Тревите проследяват пътя им
през призмата на росни бисери,
а детелините съзират четвъртите си
отдавна търсени листа...
И само вятърът неистово разпъва
акордеона на раздялата
с надеждата разголена, че утре ще вали...
Сега изгрява слънце.
Във зъбите на самота
проскърцва зрънце пясък.
Ухае на любов и смачкани звезди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
