Грешниците...
Те - грешниците - си тръгват боси преди изгрев.
След тях остава пепел от нецелуната тъга...
Тревите проследяват пътя им
през призмата на росни бисери,
а детелините съзират четвъртите си
отдавна търсени листа...
И само вятърът неистово разпъва
акордеона на раздялата
с надеждата разголена, че утре ще вали...
Сега изгрява слънце.
Във зъбите на самота ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация