Грешниците...
Те - грешниците - си тръгват боси преди изгрев.
След тях остава пепел от нецелуната тъга...
Тревите проследяват пътя им
през призмата на росни бисери,
а детелините съзират четвъртите си
отдавна търсени листа...
И само вятърът неистово разпъва
акордеона на раздялата
с надеждата разголена, че утре ще вали...
Сега изгрява слънце.
Във зъбите на самота
проскърцва зрънце пясък.
Ухае на любов и смачкани звезди...
© Красимир Чернев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
