художника (Веселин Христов)
182 1287
16.02.2019 г., 21:22 ч.

Огънчето 

  Поезия
472 2 5

                      The Fire

                   / Огънчето/

 

Не се родих, за да бъда известен,

родих се просто човек.

Животът към мене  хич не бе честен

и също не толкова лек.

 

Поемах удари, сънувах кошмари,

падах и ставах, но бях винаги прям.

На плещи със свои и чужди товари,

с другари които, днес  `де са?- Не знам!

 

Разпилявах се щедро, а това го умея.

Бях като буйна, нестинарска жарава

и толкова исках всички да сгрея,

оказа се, че да сгрея всички- не става!

 

С` сърца сковани от лед,  мразовити,

с души от стомана, обгърнати в плен,

аз знаех -има огънче, там някъде скрито,

което ще пламне в тях някой ден.

 

Съдбата ми беше отворена книга.

Роман или разказ написах? – Все тая.

Мастилото свършва и вече съм близо

до съдържанието, в края!

 

Ще оставя копнежи, химери,

ще се рея свободен в` всемира

и когато застана пред небесните двери,

ще попитам  Ангелът Божи.

        - Огънче да ти се намира?

 

Авт. Весо: 16.02.2019г.

© Веселин Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??