Огънчето
The Fire
/ Огънчето/
Не се родих, за да бъда известен,
родих се просто човек.
Животът към мене хич не бе честен
и също не толкова лек.
Поемах удари, сънувах кошмари,
падах и ставах, но бях винаги прям.
На плещи със свои и чужди товари,
с другари които, днес `де са?- Не знам!
Разпилявах се щедро, а това го умея.
Бях като буйна, нестинарска жарава
и толкова исках всички да сгрея,
оказа се, че да сгрея всички- не става!
С` сърца сковани от лед, мразовити,
с души от стомана, обгърнати в плен,
аз знаех -има огънче, там някъде скрито,
което ще пламне в тях някой ден.
Съдбата ми беше отворена книга.
Роман или разказ написах? – Все тая.
Мастилото свършва и вече съм близо
до съдържанието, в края!
Ще оставя копнежи, химери,
ще се рея свободен в` всемира
и когато застана пред небесните двери,
ще попитам Ангелът Божи.
- Огънче да ти се намира?
Авт. Весо: 16.02.2019г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
