Охлюв
Прибери рогцата си, старче.
Изгрева на утрото
докосва порива на твоето убежище.
Концентрични кръгове
на дните свършват точно там,
където не очакваше.
Цяла нощ опитваше омаята
на пролетта сред детелините.
Намери ли четирилистната любов?
Луната ороси мечтите
на твоята фантазия.
Изчезна жаждата за приключения.
Прибери се.
Дълъг сън ти предстои.
***
Белезите на миналото
отразяват душата ти.
Отпиваш топлите сълзи
на пролетното утро
с ненаситния апетит
на детството
в любопитството на неизказаното.
Защо ли слънцето играе
веселия танц далеч от теб?
Пролетният вятър буди
крилати песни в птиците.
Знаците завръщат
пътеката на растежа
Соковете под земята
жадуват светло плодородие.
***
Морето,ах морето(!)
носи миналите белези
и търси топли брегове.
Морето иде настървено
с белогривите вълни
на прилива...
Висок и откровен
е този гневен прилив--
удавя низините
в жаждата за нов живот!
Достигнахме ли дъното?
Желанието няма край.
Потънали в мъка върхове
са острови на справедливостта.
Това ли е библейското сказание,
което дава и взема търпеливо?
Господи,защо се сещаме за Теб,
когато мъката ни дави?!
Пътищата на миналото плават
и сънища стремглаво носят
флотилия от удавници
към пристана на Арарат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
