Животът наш е като едно старо дърво,

с клони прекършени, листа изсъхнали.

Клоните са нашите наранени сърца,

а листата са изсъхнали, пожълтели -

същo като изминалите ни години.

Когато стане пролет, дървото оживява,

листата пак стават зелени,

а на клоните разцъфват цветя.

Но при нас е пак пусто и жълто - няма я онази зеленина.

Няма ги и онези мънички цветчета,

които да разцъфват в нашите сърца

и да ни дарят радостта.

Навън е пролет,

всичко е красиво, обсипано с багрила,

но в сърцето е мразовито  и студено,

далеч дори от мъничка искра,

остава все така ледено и мрачно -

без една светлинка.

При нея никога няма пролет, а вечна е зима -

със своите прекършени клони

и със своите пожълтели, окапали листа

Милан Милев