Oct 8, 2009, 5:57 PM

Окапали листа

  Poetry
668 0 0

Животът наш е като едно старо дърво,

с клони прекършени, листа изсъхнали.

Клоните са нашите наранени сърца,

а листата са изсъхнали, пожълтели -

същo като изминалите ни години.

 

Когато стане пролет, дървото оживява,

листата пак стават зелени,

а на клоните разцъфват цветя.

Но при нас е пак пусто и жълто - няма я онази зеленина.

Няма ги и онези мънички цветчета,

които да разцъфват в нашите сърца

и да ни дарят радостта.

 

Навън е пролет,

всичко е красиво, обсипано с багрила,

но в сърцето е мразовито  и студено,

далеч дори от мъничка искра,

остава все така ледено и мрачно -

без една светлинка.

 

При нея никога няма пролет, а вечна е зима -

със своите прекършени клони

и със своите пожълтели, окапали листа

 

Милан Милев

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...