Вярвах ти, а ти ме предаде.
Изсмя ми се нагло в очи.
Потекоха мойте сълзи,
а ти бе все така безразличен,
безчувствен и егоистичен.
Само при мисълта за теб…
за океана от лъжи,
аз потъвах бавно и мъчително
и стигнах дъното.
Дъното, което ми прошепваше:
"Изгубена си…"
© Росита Петрова Всички права запазени