Aug 19, 2009, 9:42 PM

Океан от лъжи

  Poetry » Love
666 1 0

Вярвах ти, а ти ме предаде.

Изсмя ми се нагло в очи.

Потекоха мойте сълзи,

а ти бе все така безразличен,

безчувствен и егоистичен.

 

Само при мисълта за теб…

за океана от лъжи,

аз потъвах бавно и мъчително

и стигнах дъното.

Дъното, което ми прошепваше:

"Изгубена си…"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...