3.07.2009 г., 23:00

Океан от звезди

979 0 1

 

Душата ми е океан от звезди,

океан, пълен с красиви мечти.

Коя е причината тъй ярко да

светя на небосклона, наречен живот?

Коя я причината, заради която

усещам, че истински живея?

Заради която не спирам да вярвам в чудеса

и да гледам с чисти и детски очи на света?

Дали е име на жена?

С красива и крехка душа?

С очи, излъчващи само обич и топлина?

Със сърце, в което се побира даже и света?

Или пък не си ти?

Принцът на моите мечти?

Ти ли сърцето като Еверест покори

и заби знаме, на което следния надпис стои:

“Любовта не се оценява от смъртните!

Те я приемат за даденост, за едно от

многобройните чувства на земята!

А не знаят, че когато стигнеш върха

и самотата стане твоя съдба,

разбираш смисъла на любовта!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Апостолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...