Jul 3, 2009, 11:00 PM

Океан от звезди

  Poetry » Love
984 0 1

 

Душата ми е океан от звезди,

океан, пълен с красиви мечти.

Коя е причината тъй ярко да

светя на небосклона, наречен живот?

Коя я причината, заради която

усещам, че истински живея?

Заради която не спирам да вярвам в чудеса

и да гледам с чисти и детски очи на света?

Дали е име на жена?

С красива и крехка душа?

С очи, излъчващи само обич и топлина?

Със сърце, в което се побира даже и света?

Или пък не си ти?

Принцът на моите мечти?

Ти ли сърцето като Еверест покори

и заби знаме, на което следния надпис стои:

“Любовта не се оценява от смъртните!

Те я приемат за даденост, за едно от

многобройните чувства на земята!

А не знаят, че когато стигнеш върха

и самотата стане твоя съдба,

разбираш смисъла на любовта!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Апостолова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...