Обиколих света разтворен в окото на птица

И се върнах на прага от който бях тръгнал

Измита беше тревата и растеше буйна коприва

из диханието земно подобно на пъкъл

Като бог и животно летях и пропадах

По шосета небесни и земни пристанища

Теб да те видя неистово чаках

изпод печатните заглавия на някоя страница

като пъпките пролетни, като посеяно цвете

тъгата у мене свирепо поникваше

и заедно с мене плачеше често небето

и моята мъка сякаш разбираше

и летях замечтан със надежда за нея

а сърцето ми беше свито на топка

толкова ниско се чувах да пея

а бях точно във коленете на господ

надлъж и нашир кръстосвах земята

тази кръгла безкрайна обител

но за тебе летях там в небесата

и чаках моята крилата вестител

сега паднах тука в калта

изтекъл през окото на уморената птица

светът е истински необятна руса жена

с разкопчани копчета и многозначна зеница

и кажи ми Исусе Христа

кой завъртял е със умисъл кълбото

и къде е онази птица със луда глава

на която откраднах окото