Окото на птицата
Обиколих света разтворен в окото на птица
И се върнах на прага от който бях тръгнал
Измита беше тревата и растеше буйна коприва
из диханието земно подобно на пъкъл
Като бог и животно летях и пропадах
По шосета небесни и земни пристанища
Теб да те видя неистово чаках
изпод печатните заглавия на някоя страница
като пъпките пролетни, като посеяно цвете
тъгата у мене свирепо поникваше
и заедно с мене плачеше често небето
и моята мъка сякаш разбираше
и летях замечтан със надежда за нея
а сърцето ми беше свито на топка
толкова ниско се чувах да пея
а бях точно във коленете на господ
надлъж и нашир кръстосвах земята
тази кръгла безкрайна обител
но за тебе летях там в небесата
и чаках моята крилата вестител
сега паднах тука в калта
изтекъл през окото на уморената птица
светът е истински необятна руса жена
с разкопчани копчета и многозначна зеница
и кажи ми Исусе Христа
кой завъртял е със умисъл кълбото
и къде е онази птица със луда глава
на която откраднах окото
© Пламен Стоянов All rights reserved.
