21.04.2011 г., 22:47

Окови

1.2K 0 1

Шепни ми стих.
Жадувам твойте думи!
Аз знам, сега ненужни са слова.
Кажи ми нещо за щурците.
В проблеми съм завързан,
а пошло е това…
И зверски стегнати,
в каиши,  са моите
безчувствени ребра.
И бъдеще ми предскажи…!
Надявам се на дни на порив…
Мъчи ме най-сива, кална самота.
А бирата защо
оставя нежна пяна
по устните ти…?

 

Ти не я допи.
И стана…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...