Шепни ми стих.
Жадувам твойте думи!
Аз знам, сега ненужни са слова.
Кажи ми нещо за щурците.
В проблеми съм завързан,
а пошло е това…
И зверски стегнати,
в каиши, са моите
безчувствени ребра.
И бъдеще ми предскажи…!
Надявам се на дни на порив…
Мъчи ме най-сива, кална самота.
А бирата защо
оставя нежна пяна
по устните ти…?
Ти не я допи.
И стана…
© Иван Иванов All rights reserved.