И пак тука седя, ала не ме боли.
Не плача, ни тъжа,
но не съм и щастлива.
Няма нищо, освен празнота.
Изчерпана - празна съм сега.
Не боли, не плача, не крещя.
Няма нищо - сякаш съм мъртва,
сякаш съм без душа.
Бях ли дала всичко?
До тук ли беше с мен?
Бях ли се раздала напълно,
или угаснах – сякаш съм в плен.
Оковите на празнотата влача сега,
а те така грозно дрънчат по асфалта
на моята съдба - пътят ми свърши,
не виждам светлина. Опитах да крещя,
но не чу се звук, не мога да пронижа тази
черна тишина. Дори тялото ми не се бори вече.
Изстива бавно. Чуваш ли ме, човече?