Окрилена
Поредна утрин в непрогледно ставам,
а огледалото очаква да ме зърне.
Извайвам си мечта и си я пожелавам.
Усмивката си раждам, за да ме прегърне.
По устните разстилам теменуги чудни -
от аромата думите ми да трептят.
В очите кактуси засаждам, будни -
отглеждам ги следсънно да цъфтят.
Косата ми е вятърна и неспокойна,
но съм окрилена с нечувана от всеки,
гальовна музика на птица сладкопойна,
с която сплитаме житейските пътеки.
27.06.2009
Julie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
