Поредна утрин в непрогледно ставам,
а огледалото очаква да ме зърне.
Извайвам си мечта и си я пожелавам.
Усмивката си раждам, за да ме прегърне.
По устните разстилам теменуги чудни -
от аромата думите ми да трептят.
В очите кактуси засаждам, будни -
отглеждам ги следсънно да цъфтят.
Косата ми е вятърна и неспокойна,
но съм окрилена с нечувана от всеки,
гальовна музика на птица сладкопойна,
с която сплитаме житейските пътеки.
27.06.2009
Julie
© Юлия Димитрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
