Jun 27, 2009, 11:36 PM  

Окрилена

  Poetry » Love
1.8K 0 26

                                                                                                  

Поредна утрин в непрогледно ставам,

а огледалото очаква да ме зърне.

Извайвам си мечта и си я пожелавам.

Усмивката си раждам, за да ме прегърне.

 

По устните разстилам теменуги чудни -

от аромата думите ми да трептят.

В очите кактуси засаждам, будни -

отглеждам ги следсънно да цъфтят.

 

Косата ми е вятърна и неспокойна,

но съм окрилена с нечувана от всеки,

гальовна музика на птица сладкопойна,

с която сплитаме житейските пътеки.

 

 

 

27.06.2009 

Julie

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...