2.10.2013 г., 13:46  

Октомври

832 1 1

Във годината влезе влажен октомври
и разтръска косите си мокри.
По капчука със ноти дъждовни
той засвири и застла ги мъглите.

Този дързък октомври подгони
от небето най-сините облаци.
С плащ във сиво все  ромони

сякаш рони небесни сълзици.

Запоти ми стъклата с дъха си,
и защото студен и навъсен
не поканих го вътре в дома си,
той на прага остана бездомен.

Аз за малко съм му още сърдита,
че забавя златното циганско лято,
дето шарки с палитри рисува
и небето покрива с крилата на ято.

Но когато пропусне лъчите
от небето да стигнат земята.
Най-красивият танц със листата
ще танцуваме с него пак двама.

Ще налея от виното - новото.
Ще му сложа блюдо най-богато.
Развесен и щедър октомври,
ще ме накичи цялата в злато.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...