16.11.2012 г., 22:14 ч.

Октомври 

  Поезия » Философска
637 1 6

Октомври почна в мене да вали,

с неистов порив го очаквах

да стихнат непомръкнали сълзи,

октомври мъката си в мен изплака.

 

Отново ме изпълни с красота,

посипа звезден прах в косите ми,

в очите - засияха езера,

октомври смъкна там звездите...

 

Преборвам с него силни ветрове,

смилявам слънцето да грее,

напук на всички ядове

с щедър октомври лесно се живее.

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??