Октомври
Октомври почна в мене да вали,
с неистов порив го очаквах
да стихнат непомръкнали сълзи,
октомври мъката си в мен изплака.
Отново ме изпълни с красота,
посипа звезден прах в косите ми,
в очите - засияха езера,
октомври смъкна там звездите...
Преборвам с него силни ветрове,
смилявам слънцето да грее,
напук на всички ядове
с щедър октомври лесно се живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
