1.10.2009 г., 13:08

Октомврийски гризал

881 0 9

Няма носталгия носи нощта.

Остър - Октомври оголва пръстта.

Просяк протяга прокъсан каскет.

Рижи рояци се реят без ред.

 

Свири свирепо студен суховей.

Тъжно търкаля се тромав тролей.

Уж уникални, успели уста

фъфлят фалшиво фатална лъжа.

 

Хора и храсти хронично хриптят,

с цвят на цимент и цигари цъфтят.

Черни чували с черти на чакал

шепнат в шубраците с шума и кал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...