1.10.2009 г., 13:08

Октомврийски гризал

877 0 9

Няма носталгия носи нощта.

Остър - Октомври оголва пръстта.

Просяк протяга прокъсан каскет.

Рижи рояци се реят без ред.

 

Свири свирепо студен суховей.

Тъжно търкаля се тромав тролей.

Уж уникални, успели уста

фъфлят фалшиво фатална лъжа.

 

Хора и храсти хронично хриптят,

с цвят на цимент и цигари цъфтят.

Черни чували с черти на чакал

шепнат в шубраците с шума и кал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...