1 окт. 2009 г., 13:08

Октомврийски гризал

880 0 9

Няма носталгия носи нощта.

Остър - Октомври оголва пръстта.

Просяк протяга прокъсан каскет.

Рижи рояци се реят без ред.

 

Свири свирепо студен суховей.

Тъжно търкаля се тромав тролей.

Уж уникални, успели уста

фъфлят фалшиво фатална лъжа.

 

Хора и храсти хронично хриптят,

с цвят на цимент и цигари цъфтят.

Черни чували с черти на чакал

шепнат в шубраците с шума и кал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яким Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...