1 oct 2009, 13:08

Октомврийски гризал

879 0 9

Няма носталгия носи нощта.

Остър - Октомври оголва пръстта.

Просяк протяга прокъсан каскет.

Рижи рояци се реят без ред.

 

Свири свирепо студен суховей.

Тъжно търкаля се тромав тролей.

Уж уникални, успели уста

фъфлят фалшиво фатална лъжа.

 

Хора и храсти хронично хриптят,

с цвят на цимент и цигари цъфтят.

Черни чували с черти на чакал

шепнат в шубраците с шума и кал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яким Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...