Октомврийско
Когато се намеря – ще ти Пиша,
за Лодките в безбрежното море,
в които - непотребните Искрици,
стоварил бях, през миналия век!
И колко нощи чаках, да се върнат,
но вместо тях - се раждаше сонет,
а може би и Бог ме бе прокълнал,
в немилост, щом крилете ми отне?
А дните се изнизваха, безцветни,
че в мрака сив последната дъга,
изтече с Теб – и също ненадейно,
оставяйки в Душицата ми Глад!
Но аз ти обещавам: Ще преборя
натрупалите се, в тихото Сълзи
и вярвайки, че пак ще има полет,
ще мина през Животеца трънлив!
Дори със цел и само да ти пиша,
разбрал съм, че си струва! И поне,
дордето бели листовете вдишвам,
пак, знай ще бъда твоето Момче!
И - ти ще си! Предишното Момиче,
под Слънцето, отново ще блестиш!
Аз в тебе до полуда ще се вричам!
Но не сега... Октомври е сърдит...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
