knqza (Даниел Стоянов)
162 145
3.10.2009 г., 21:02 ч.

Октомврийско небе 

  Поезия » Пейзажна
553 0 4

Вперих поглед в октомврийското небе

скрило слънцето на знойното ми лято,

а по него хиляди криле

отлетяха до последно ято.

 

И застла земята мек килим

в багри жълти и червени,

вятър северен, неукротим,

брули всички клони позлатени.

 

Подир отрони се една сълза

отвисоко, падна върху мене,

как за миг дъждът не закъсня,

като гвоздей в есенното бреме.

 

Сгуших се в брезентовото яке,

с топли мисли да отмина

предводителя, донесъл знака,

че след него идва дълга зима.

 

 

 

 

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??