Октомврийско небе
Вперих поглед в октомврийското небе
скрило слънцето на знойното ми лято,
а по него хиляди криле
отлетяха до последно ято.
И застла земята мек килим
в багри жълти и червени,
вятър северен, неукротим,
брули всички клони позлатени.
Подир отрони се една сълза
отвисоко, падна върху мене,
как за миг дъждът не закъсня,
като гвоздей в есенното бреме.
Сгуших се в брезентовото яке,
с топли мисли да отмина
предводителя, донесъл знака,
че след него идва дълга зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
