Вперих поглед в октомврийското небе
скрило слънцето на знойното ми лято,
а по него хиляди криле
отлетяха до последно ято.
И застла земята мек килим
в багри жълти и червени,
вятър северен, неукротим,
брули всички клони позлатени.
Подир отрони се една сълза
отвисоко, падна върху мене,
как за миг дъждът не закъсня,
като гвоздей в есенното бреме. ...