knqza (Даниел Стоянов)
162 145
3 oct 2009, 21:02

Октомврийско небе 

  Poesía » Del paisaje
558 0 4

Вперих поглед в октомврийското небе

скрило слънцето на знойното ми лято,

а по него хиляди криле

отлетяха до последно ято.

 

И застла земята мек килим

в багри жълти и червени,

вятър северен, неукротим,

брули всички клони позлатени.

 

Подир отрони се една сълза

отвисоко, падна върху мене,

как за миг дъждът не закъсня,

като гвоздей в есенното бреме.

 

Сгуших се в брезентовото яке,

с топли мисли да отмина

предводителя, донесъл знака,

че след него идва дълга зима.

 

 

 

 

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??