Окъпана в радост
Зная, че закъсняло слънце ме огрява.
И не напразно вятърът ме брули дълго.
Чаках те и вярвах, че някой при мене ще те доведе.
И само там някъде някой дълбоко ще съзре
една любов голяма за моето момче.
Не може никой и нищо да ме съди,
че сърцето ми било е и за винаги при теб ще бъде.
Аз чакам те, ела! Ела!
Твоят огън остави в мен изгаряща следа.
Ти за първи грях ме призова.
Чакам те, ела!
Нежността в сърцето си на твоите ръце дължа.
Тръгнал си отдавна – усеща моята душа.
Може би времето за мъничко те задържа.
Но ти върви по този път
той носи тишина,
в която ще се къпе радостта
© Йонка Янкова Всички права запазени