Nov 8, 2016, 9:38 PM

Окъпана в радост

  Poetry » Love
581 0 6

 Окъпана в радост

 

 

Зная, че закъсняло слънце ме огрява.

И не напразно вятърът ме брули дълго.

Чаках те и вярвах, че някой при мене ще те доведе.

И само там някъде някой дълбоко ще съзре

една любов голяма за моето  момче.

Не може никой и нищо да ме съди,

че сърцето ми било е и за винаги  при теб ще бъде.

Аз чакам те, ела! Ела!

Твоят огън остави в мен изгаряща следа.

Ти за първи грях ме призова.

Чакам те, ела!

Нежността в сърцето си на твоите ръце дължа.

Тръгнал си отдавна – усеща моята душа.

Може би времето за мъничко те задържа.

Но ти върви по този път

той носи тишина,

в която ще се къпе радостта

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...