3.09.2007 г., 8:56 ч.
Олово
684
0
0
Кой би помислил,
че ти ще се върнеш,
тук, в моята тъмна пещера?
Огънят, който запалихме,
огънят, който уж умря,
е тук и още тлее...
Сега ти си самотна отново,
как не се бях сетил това?
Сякаш в сърцето ти има олово
и сякаш там долу няма душа.
Кой би се досетил,
че още си ми муза,
тук, под моето перо?
Стихът, който създадох,
стихът ми беше от стъкло
и все още отразява светлината.
Светлината сега е твоето име.
Ела и ми покажи твоите лъчи!
сега, когато отново плени ме,
ела и ме затрупай със лъжи!
Кой би разбрал,
ако любовта се завърне,
тук, в нашите две сърца?
Едното дава напрежение,
другото дава ти искра
и огънят сам ще се запали.
Сега ти си самотна отново,
как не се бях сетил това?
Сякаш в сърцето ти има олово
и сякаш там долу няма душа.
че ти ще се върнеш,
тук, в моята тъмна пещера?
Огънят, който запалихме,
огънят, който уж умря,
е тук и още тлее...
Сега ти си самотна отново,
как не се бях сетил това?
Сякаш в сърцето ти има олово
и сякаш там долу няма душа.
Кой би се досетил,
че още си ми муза,
тук, под моето перо?
Стихът, който създадох,
стихът ми беше от стъкло
и все още отразява светлината.
Светлината сега е твоето име.
Ела и ми покажи твоите лъчи!
сега, когато отново плени ме,
ела и ме затрупай със лъжи!
Кой би разбрал,
ако любовта се завърне,
тук, в нашите две сърца?
Едното дава напрежение,
другото дава ти искра
и огънят сам ще се запали.
Сега ти си самотна отново,
как не се бях сетил това?
Сякаш в сърцето ти има олово
и сякаш там долу няма душа.
© Христо Андонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
