Олтари
Било ли е. Или не е било.
И искам. И не искам да си спомня.
Делих със теб живот насън. Легло.
Небето на тъгата си бездомна.
Ако е малко - ще прощаваш ти.
По слънцето петна. След мене - сажди.
След време, ако щеш, ги премети
и вятърът току ще ми разкаже...
... с кого замръкваш всъщност и къде
душата ти е вдигнала олтари...
И аз към теб ще тръгвам всеки ден,
отместил преспи, есенни пожари...
Щастлив е всеки, от жена роден,
в сълзите на жена да се опари...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
