10.11.2011 г., 10:47 ч.

Олтари 

  Поезия » Любовна
1637 0 39

Било ли е. Или не е било.

И искам. И не искам да си спомня.

Делих със теб живот насън. Легло.

Небето на тъгата си бездомна.

 

Ако е малко - ще прощаваш ти.

По слънцето петна. След мене - сажди.

След време, ако щеш, ги премети

и вятърът току ще ми разкаже...

 

... с кого замръкваш всъщност и къде

душата ти е вдигнала олтари...

И аз към теб ще тръгвам всеки ден,

отместил преспи, есенни пожари...

 

Щастлив е всеки, от жена роден,

в сълзите на жена да се опари...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??